На 10 януари 2023 г. на уебсайта на Правителствения законодателен център се появи още една, шеста част от законопроекта за защита на лицата, съобщаващи за нарушения, така наречения акт за подаване на сигнали. Въпреки че в следващия проект не липсваха изненадващи промени по отношение на предишни предположения, публикуването на следващата версия трябва да се чете като добър знак, който може да е свързан с информацията, публикувана на уебсайта на канцеларията на министър-председателя, че планираната дата за приемане на проекта от Министерския съвет е първото тримесечие на 2023 г.
Какви задължения и за кого въвежда Законът за разобличителя?
Влизането в сила на Закона за лицата, подаващи сигнали за нередности, ще се прилага за всяко юридическо лице, за което най-малко 50 лица извършват или осигуряват работа (с изключение на изброените в закона лица, главно от регулирани отрасли като финансовия пазар и с изключение на офиси и организационни единици с по-малко от 10 000 жители).
Горното означава, че всеки субект, който наема по трудов договор или други договори (включително гражданско право, включително B2B) най-малко 50 души, ще бъде задължен да прилага закона и да изпълнява задълженията, произтичащи от него.
Основното задължение на субект, подлежащ на закона, обикновено е да гарантира защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности (т.нар. подаватели на сигнали за нередности) от ответни действия.
Конкретизирането на това задължение е необходимостта от прилагане на вътрешна процедура за докладване на нарушения и последващи действия (процедура за вътрешно уведомяване) в дружеството и задължението за поддържане на регистър на вътрешните уведомления.
Какво представлява прилагането на процедурата за вътрешно уведомяване?
Вътрешната процедура за уведомяване е акт на вътрешното право при работодателя, определен от този работодател след консултация с търговска синдикална организация, действаща в юридическо лице, или с представители на лица, осигуряващи работа на това юридическо лице.
Законът посочва минималното, задължително съдържание на процедурата, което включва, наред с други:
- посочване на образуванието или лицето, определено в съответното юридическо лице да получава, обработва, обработва и проследява уведомленията;
- описание на средствата за предаване на уведомления от лицата, подаващи сигнали за нередности;
- задължение за потвърждаване на заявителя на декларацията в рамките на 7 дни от получаването;
- максималният срок за подаване на обратна връзка до нотификатора, не по-дълъг от 3 месеца от потвърждаването на пристигането на декларацията;
- определяне на системата за стимулиране на използването на вътрешната процедура за уведомяване.
От прилагането на вътрешната процедура за уведомяване, която е само описание на процеса, функциониращ в дадено юридическо лице, следва да се разграничи цялата система за приемане и боравене с лицата, подаващи сигнали за нередности и техните уведомления. Такава система трябва да отговаря на редица изисквания относно функционалностите, посочени в закона, гарантиращи сигурността на предаването на данни, тяхното анонимизиране и контрол на достъпа до съдържанието на уведомленията от лица, упълномощени от юридическото лице. Системата, която отговаря на всички изисквания, предвидени в закона, е WeMoral.
В допълнение към вътрешната процедура за уведомяване, Законът предвижда и други задължения на работодателя, сред които може да се разграничат между другото:
- задължение за водене на регистър на вътрешните уведомления
- задължение за гарантиране на поверителността на данните на подавателя за нередности и на данните, съдържащи се в уведомлението
- задължението за запазване на данните, съдържащи се в уведомлението, за срок не по-дълъг от 15 месеца след края на годината, през която са приключени следните действия, или след приключване на действията, започнати от тези действия.
- задължения за предоставяне на информация към подавателя на сигнали за нередности.
Как да се гарантира гладкото функциониране на системата за обработка на доклади за нарушения?
Функционирането на системата за обработка на докладите за нарушения се състои от няколко елемента, главно:
- формален елемент — състоящ се в задължението за разработване и прилагане на вътрешни регламенти, включително процедурата за вътрешно уведомяване;
- организационен елемент — състоящ се в осигуряване и прилагане на техническа и персонална структура, гарантиране на спазването на приложимите разпоредби и осигуряване на ефективно боравене с уведомленията, получени от лицата, подаващи сигнали за нередности.
Най-добрият начин за бързо и професионално прилагане на горепосочените елементи е внедряването на системата WeMoral — цялостна и анонимна система за обработка на доклади за нарушения, която гарантира спазването на новите разпоредби, анонимност на отчетите и лекота на използване.
Директория за нарушения
Проектозаконът в член 3 посочва каталог на нарушенията на закона, които могат да бъдат обект на уведомяване от страна на лицата, подаващи сигнали за нередности. В същото време се посочва, че това не е затворена директория и юридическо лице, което прилага процедурата за вътрешно уведомяване, може да избере да я разшири до нарушения на вътрешните разпоредби (напр. действащи политики, регламенти) или етични стандарти (напр. такива, произтичащи от вътрешни кодекси за поведение, кодекси за добри практики).
Кой може да бъде човек, който съобщава за нарушение на закона или така наречения разобличител?
Изобличител е лице, което докладва или публично разкрива информация за нарушение, получено в контекст, свързан с работата. От гледна точка на даден субект, подлежащ на закона, разобличител може да бъде:
- Кандидат за труд
- служител (включително временно)
- стажант, чирак
- изпълнител или друго лице, предоставящо работа въз основа на гражданскоправен договор
- предприемач (напр. изпълнител или служител на B2B)
- акционер, акционер
Заслужава да се отбележи, че такъв каталог е едновременно каталог на категориите лица, на които дадено юридическо лице е длъжно да разрешава подаване на заявления съгласно приложимата процедура за вътрешно уведомяване.
Защита на сигнализиращия сигнал
Една от основните цели на създаването на регламента за подаване на сигнали за нередности на европейско равнище и неговото прилагане в държавите-членки е желанието да се гарантира защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, предприети срещу тях в резултат на докладваното нарушение.
Заслужава обаче да се отбележи, че законът не предоставя защита на нито един подписал, а само на този, който има основателни основания да смята, че информацията, съдържаща се в уведомлението, е вярна и представлява нарушение на закона. С една дума, защитата е предназначена да не се предоставя на хора, които правят доклади недобросъвестно.
Освен това в последната версия на законопроекта за подаване на сигнали за нередности от януари 2023 г. законодателят реши да въведе допълнително ограничение/възпрепятстваща защитата. А именно, само нотификаторът, докладващ нарушението на правото, свързано с обществения интерес, следва да бъде защитен. На практика това означава изключване на защитата за тези, които съобщават за нарушения на закона, касаещи интересите на частни субекти, физически лица, което може да бъде важен фактор, възпиращ лицата, подаващи сигнали за нарушения.
Ако бъде подадено външно заявление, подаващият сигнал за нередности може да подаде заявление до публичния орган за удостоверение, в което органът потвърждава, че подаващият сигнал е обект на защитата, посочена в закона. На свой ред публичният орган е длъжен да издаде подходящо удостоверение, но едва след като нарушението на закона е вероятно да настъпи.
Какви са ответните действия?
Както бе споменато по-горе, една от основните цели на въвеждането на новото законодателство е защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности от ответни действия. Законът изрично забранява ответни действия срещу нотификатора или дори опити или заплахи за предприемане на такива действия.
Освен това горепосочената защита обхваща и лицата, които подпомагат извършването на уведомлението, лицата, свързани с нотификатора, както и организационната единица, притежавана или наета от декларатора.
Законът не посочва затворен каталог на ответни действия, а само примери за него, като прекратяване или прекратяване на договора с нотификатора, неподновяване на договора с нотификатора, намаляване на заплатата, повишение при източника, неблагоприятна промяна на условията на труд, мобинг, дискриминация или необосновано насочване за медицински прегледи.
Важен аспект, който укрепва защитата на нотификатора, е въвеждането на принципа, че тежестта на доказване, че дадено действие не е ответно действие, е изцяло върху работодателя.
Последващи действия
Освен ако в резултат на уведомлението на лицата, подаващи сигнали, работодателят няма право да предприеме ответни действия, той е длъжен да предприеме действия.
Както е определено в закона, това са действия, предприети от юридическо лице или публичен орган за преценка на истинността на информацията, съдържаща се в уведомлението и с цел противодействие на нарушението на закона, което ще бъде предмет на уведомлението, по-специално чрез предоставяне на обяснение, започване на инспекция или административна процедура, наказателно преследване, действие, предприето за възстановяване на финансови средства или за приключване на процедурата, проведена по вътрешната процедура за докладване на нарушения и предприемане на действия или процедури за приемане на външни уведомления и предприемане на следните действия.
Задължението за последващи действия трябва да произтича от вътрешната процедура за уведомяване и работодателят е длъжен да информира подаващия сигнали за предприетите или планираните последващи действия не по-късно от 3 месеца от датата на потвърждаване на приемането на уведомлението или от датата на уведомлението (ако не е направено потвърждение за приемане на уведомлението).
Вътрешно уведомяване и външно уведомяване
Законът предвижда 3 начина за разкриване от страна на разобличателя на нарушение на закона, обхванат от закона:
- вътрешно уведомление — направено в рамките на организацията в съответствие с приетата вътрешна процедура за нотифициране;
- външно уведомление — уведомление, подадено директно до съответния публичен орган, включително: полиция, Държавна инспекция по труда, Прокуратура, в съответствие с процедурата за външни уведомления, приети в органа. Важно е, че подаващият сигнал може да направи външно известие, без да е необходимо първо да направи вътрешно известие.
- Публично разкриване — т.е. публично оповестяване на информацията за нарушенията. Личителят, който желае да направи публично разкриване и да бъде обект на защита по Закона, следва да следва процедурата по глава 5 от Закона.
Наказателни закони
Законът въвежда редица разпоредби, предвиждащи наказателна отговорност, наред с други, за:
- възпрепятстване или предотвратяване на докладването на нарушение;
- изваждане на ответни действия
- разкриване на самоличността на подавателя, който противоречи на разпоредбите на закона (в определени ситуации това е допустимо)
- уведомяване в ситуация, в която нотификаторът знае, че нарушението не е настъпило;
Откога се прилагат новите задължения по Закона?
Законът влиза в сила след 2 месеца от датата на обявяването. Субектите, подлежащи на закона, ще разполагат с 2 месеца от датата на влизане в сила на закона, за да се адаптират, по-специално да приемат вътрешната процедура за нотифициране. Изключение от горното правило ще бъдат субектите, за които 50-249 лица извършват работи, за тях крайният срок за изпълнение на процедурата за вътрешно уведомяване ще бъде 17 декември 2023 г.
Като се има предвид графикът на работа по Закона, публикуван на правителствените уебсайтове, следва да се очаква, че субектите, които не са обхванати от по-дългия срок за корекция, трябва да приложат вътрешната процедура за уведомяване през първата половина на 2023 г.
